-
1 анда
1. местно-вр. п. от ул1) в (на) нём, в (на) ней, в (на) ниханда (сумкада) бер әйбер дә юк — в ней (су́мке) ничего́ нет
хикмәт анда (акчада) түгел — суть не в них (деньга́х)
анда (табында) ниләр генә юк иде! — чего́ то́лько не́ было на нём (столе́)!
2) в э́томсәбәп анда түгел — причи́на не в э́том
2. нареч.анда (бу күренештә) ниндидер табигать сере ята — в э́том (явле́нии) кро́ется кака́я-то та́йна приро́ды
1) тамкайда дуслык, анда көч — где дру́жба, там си́ла
булды инде анда: җырлаштык та, биештек тә — всё бы́ло там: и пе́ли, и пляса́ли
2) туда́анда карама — не смотри́ туда́
анда барырга күңел тартмый — не тя́нет (меня́) туда́
3) разг. там, тогда́, пото́манда күз күрер әле — там ви́дно бу́дет
•- анда таба••анда да, монда да — и тут, и там; тут и там; там и тут (поспевать, бывать, участвовать)
- анда да- анда бер, монда бер